Историята, която ще ви разкажем е истинска, тя се случва на всяка нова мама, тя се случва
и на нашата героиня, чието спасение е бебешкият лигавник.
Млада, работеща майка, живееща в централната част на град София и опитваща да внесе
баланс в живота си и в отглеждането на десетмесечния си син, едногодишното си куче и
четиригодишната си, намерена на улицата котка.
Всички твърдят, че живота в днешно време е динамичен, но едва ли някой изобщо си
представя колко динамичен може да бъде с малко дете, два щури домашни любимеца,
куп чинии за миене и работа от вкъщи на половин работен ден. Половин, защото колегите
не смогват със задачите, а пък майчинството все още тече. Между редовете, които пише
се прокрадват кучешки лай и бебешки плач.
Храненето е най-често срещаната дейност в домакинството. Кучето яде по график, два
пъти на ден, а през останалото време още десет. Котката влиза в купичката на кучето и не
му дава да си докосне храната. Всички знаят, че тя мрази храната му, но въпреки това яде.
Яде и повръща. А мама чисти.
След почистването е време за поредното хранене на бебчето. Въпреки, че вече пюрето е
любимата му храна, мама и тате го мразят. Защото се озовава по целия под и из целия
апартамент. Дори не е тема за коментар, колко пъти в седмицата се пуска пералня в
домакинството точно, заради това пюре. Понякога храненето протича гладко, без петна и
инциденти. Друг път нещата са по-сложни. Всички са запретнали ръкави и гребат с малки
лъжици в бурканчето с пюре, имитирайки самолетчета, еднорози и други летящи и не-
летящи апарати, чиято единствена цел е да доставят храната на правилното място. И за
правилно не се има предвид пода или облекалката на дивана. В тези ситуации
единственото спасение е бебешкият лигавник. Нека играта на котка и мишка продължава,
но пюрето да капе върху лигавника, не върху току-що сменените дрешки.
Правилото в този дом е, че колкото по-пълен е шкафа с бебешки лигавници, толкова по-
празен е кошът за пране. А това повярвайте не е малка помощ. В апартамент, където
всичко, което мърда оставя петна – една пералня по малко си е чиста почивка за мама.
Тате, пък е доволен. Няма да сменя отново дрешки, просто ще свали лигавника след
хранене и всички ще са щастливи. Освен котката. Тя продължава да опитва от храната на
кучето и да повръща. Време е и на нея да и закачим един лигавник. Поне да не се налага
да я къпем толкова често.